ИСТОРИЯ НА ПОРОДАТА

Ирландския вълкодав има двухилядолетна история с много древен античен произход. Породата е била тясно свързана и отъждестявана с келтските племена, но келти са се появили в Ирландия ,когато породата е била отдавна известна. В Ирландските саги, митове и легенди се опоменава за предикелтската раса –"Туата де Данн"-Обожествена раса. Воините им са се съпровождали с огромни зловещи брадати кучета от хрътковиден тип, които лесно сваляли конници от седлата им.

Първи факти за тях датират през приблизително 3200 год. Фрезки с изографисани огромни брадати хрътки в Египет датират от 2500 год преди нашата ера. Първите свързващи келтите изображения на тези кучета са намерени в Гърция, в Кипър отнасящи се към период /1000-1400 г.пр. н. ера/. В 391 г.в нашата ера Римския консул Квинтус Аурелиус, разполагал със 7 бр. хрътки за зрелищни развличения на Рим. На арените на Цирка устройвали схватки на лъвове с тези "Чудовищни" кучета, привзети от остров "Ерин"-така наричали Ирландия тогава. Цял Рим се събирал на тези спектакли и наричали кучетата - Ирланско вълче куче "irishwolfdog", ирландски грейндхаунд или ирландски Дирхаунд. А, в Ирландия ги наричали"КУ"-Огромна хрътка.

Днешното наименование ирландски вълкодав се употребява от последното столетие. ИВ са се ценили като успешни ловци на вълци, лосове, елени, лична стража и верен приятел .Най-известната легенда гласи: 1210 г. Английският крал Джон ,подарил на Уелския принц Левелин – вълкодав на име Хелерт. Веднъж Левелин отишъл на лов и оставил верният Хелерт да бди над мъничкият му син, връщайки се той вижда кучето с окървавена муцуна на прага на дома и тутакси го съсякал с меча си. Влизайки в дома си забелязва здрав и невредим синът си, а до него лежи окървавен убит вълк. Веднага принцът заповядал да вдигнат паметник в чест на легендарното куче Хелерт.
 

Веднъж Сатанта –ирландски войн от първото столетие на наш.ера се приближил към ковачницата на Кулан и грамаден ирл. вълкодав връхлетял отгоре му той замахнал с меча и го убил и имуществото на ковачницата останала без охрана, Сатанта обещал в залог да охранява сам 1 год. докато обучи ново куче. Него започнали да наричат "КУ Чулейн". 1571-летописецът Едмунд Кемпион пише"При ирландците имат хрътки за лов на вълци с големи кости, високи като жребци "Тези кучета са Национална гордост на Ирландия - всяка година на националния си празник "Свети Патрик" стотици собственици на ИВ излизат на митинг-шествие за празника. Изографисват ги върху гербове, флагове и реклами /Ирл. Уиски Tullomore dew/. Поднасяли са ги с почести за подаръци в съседни кралства на :Дания ,Швеция, Франция и мператорът на велика Монголия, Персийски шахове, Кардинали и Посланници. Свещеникът Едмонд Хоуган отбелязва за съществуването на тези кучета през 16 век 1641 подаряват чифт вълкодави във Франция на кардинал Ришлъо. 1646 Италия .подарък от Ирландия получил херцога на Тоскана. В Англия Джеймс издал указ за задължително отглеждане по 12 двойки вълкодави във всяка ферма за защита на стадата от вълче опустошение.

Усиления износ в другите Западно европейски страни на вълкодави намалил значетилно броят им и породата станала рядка-почти изчезнала .Оливър Кромуел -1652 г. свикал парламента и издал указ за забрана на износа на ирландски вълкодави от острова. Постепенно вълците изчезнали и през 1780 г. бил убит и последния вълк. И заедно с упадъка на феодализма, запада и числеността на породата, впоследствие тя губи ловните си качества и вълкодавите почти изчезнали.в средата на 19 век. Благодарение на Джордж Е. Греам -капитан от Британската армия увлечен от породата и посветил живота си на нея.

1962-ра започва възраждане на породата като събира останалите все още екземпляри 1867 в селекция вмъква малко кръв от Греат деин /Немски дог/ и Шотландски еленова хрътка- Дирхаунд. "Така ще се достигне ръста и косъма на някогашният образ"-казал Греъм. Получило се най-огромното куче в света.

Старият тип обаче бил страшно свиреп и Греам се наел и премахнал агресивността от породата, която бива съхранена до наши дни. През 1885 е основан първият клуб на ирландски вълкодав със секретар самият Дж.Греам. Клубът разработвал и официалният стандарт на породата. Тогава е била и първата изложба на вълкодави. Със официално съставеният първи стандарт, биват добавени и някой пункта по късно за улеснение на съдийството, стандартът е толкова точен, че е в сила до днес в оригинал. В Русия за първи път се появяват през 80-те години.

А в България през 90-те години. За момента в България има само няколко Ирландски вълкодава.